ЗА НАЙ-КРАСИВАТА
Очите ти зелено-жълти в мен се взират.
С ръцете нежни ме обвиваш...
Не мога да избегна твойта схватка силна,
а ти мълчиш и гледаш все така.
Така кротко, тихо, а май че идва твоят край.
Не мога нивга теб да нараня или отмина,
защото ти от всички най-красива си... ГОРА...
А май че и скала, и птичка пойна,
дори вековното дърво...
И в неразумния човек те има...
БОГИНЯТА и БОГА във едно...
Ти си нашата природа, вселена, свят и същество!
© Иван Петров Todos los derechos reservados