24 июн. 2008 г., 23:55

За най-красивата

968 0 1

ЗА НАЙ-КРАСИВАТА

 

Очите ти зелено-жълти в мен се взират.

С ръцете нежни ме обвиваш...

Не мога да избегна твойта схватка силна,

а ти мълчиш и гледаш все така.

Така кротко, тихо, а май че идва твоят край.

Не мога нивга теб да нараня или отмина,

защото ти от всички най-красива си... ГОРА...

А май че и скала, и птичка пойна,

дори вековното дърво...

И в неразумния човек те има...

БОГИНЯТА и БОГА във едно...

Ти си нашата природа, вселена, свят и същество!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...