24.06.2008 г., 23:55

За най-красивата

Поезия » Философска

966 0 1

ЗА НАЙ-КРАСИВАТА

Очите ти зелено-жълти в мен се взират.

С ръцете нежни ме обвиваш...

Не мога да избегна твойта схватка силна,

а ти мълчиш и гледаш все така.

Така кротко, тихо, а май че идва твоят край.

Не мога нивга теб да нараня или отмина,

защото ти от всички най-красива си... ГОРА...

А май че и скала, и птичка пойна,

дори вековното дърво...

И в неразумния човек те има...

БОГИНЯТА и БОГА във едно...

Ти си нашата природа, вселена, свят и същество!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0