За насъщния
Не ми пиши. Адресът не е същият.
Смених го – трябваше да бягам.
Не даде ми от хляба си, насъщния.
Не даде и на друг да ме нахрани.
Не ме търси. Далече съм оттука –
кервана към пустинята ме блазни.
Във пясъка, където всичко гине,
не ме оставиха да бъда жадна.
Не ме вини за хляба и за жаждата –
в пещта на въглен стана, не златист.
Адресът ми е “Непозната радост”,
а номерът не се чете. Уви.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados
