16.07.2008 г., 10:30 ч.

За насъщния 

  Поезия » Любовна
639 1 14

Не ми пиши. Адресът не е същият.
Смених го – трябваше да бягам.
Не даде ми от хляба си, насъщния.
Не даде и на друг да ме нахрани.

Не ме търси. Далече съм оттука –
кервана към пустинята ме блазни.
Във пясъка, където всичко гине,
не ме оставиха да бъда жадна.

Не ме вини за хляба и за жаждата –
в пещта на въглен стана, не златист.
Адресът ми е “Непозната радост”,
а номерът не се чете. Уви.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??