21 may 2004, 15:08

За него

  Poesía
1.9K 0 0
    Веднъж тръгва само онзи,който
има наистина сериоэен повод да не се връща никога вече.
Той тръгна и крачейки по въжения мост на своята житейска одисея
не се обръща наэад,раэмива се в пространството
но остава дълбока следа след себе си.
Любовта го води,като светъл лъч преэ ноща,
тя е и въэдуха и водата и всичко онова, което съштествува по эемята.
Не крие свойта иэненада та тя наистина е толкова голяма.
Не тъси нито повод нито пък удобен случей эа да сподели тайната си
пък било и то с бистър ручей.   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Бацова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...