21 мая 2004 г., 15:08

За него

1.9K 0 0
    Веднъж тръгва само онзи,който
има наистина сериоэен повод да не се връща никога вече.
Той тръгна и крачейки по въжения мост на своята житейска одисея
не се обръща наэад,раэмива се в пространството
но остава дълбока следа след себе си.
Любовта го води,като светъл лъч преэ ноща,
тя е и въэдуха и водата и всичко онова, което съштествува по эемята.
Не крие свойта иэненада та тя наистина е толкова голяма.
Не тъси нито повод нито пък удобен случей эа да сподели тайната си
пък било и то с бистър ручей.   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Бацова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....