21 мая 2004 г., 15:08

За него

1.9K 0 0
    Веднъж тръгва само онзи,който
има наистина сериоэен повод да не се връща никога вече.
Той тръгна и крачейки по въжения мост на своята житейска одисея
не се обръща наэад,раэмива се в пространството
но остава дълбока следа след себе си.
Любовта го води,като светъл лъч преэ ноща,
тя е и въэдуха и водата и всичко онова, което съштествува по эемята.
Не крие свойта иэненада та тя наистина е толкова голяма.
Не тъси нито повод нито пък удобен случей эа да сподели тайната си
пък било и то с бистър ручей.   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Бацова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...