21.05.2004 г., 15:08

За него

1.9K 0 0
    Веднъж тръгва само онзи,който
има наистина сериоэен повод да не се връща никога вече.
Той тръгна и крачейки по въжения мост на своята житейска одисея
не се обръща наэад,раэмива се в пространството
но остава дълбока следа след себе си.
Любовта го води,като светъл лъч преэ ноща,
тя е и въэдуха и водата и всичко онова, което съштествува по эемята.
Не крие свойта иэненада та тя наистина е толкова голяма.
Не тъси нито повод нито пък удобен случей эа да сподели тайната си
пък било и то с бистър ручей.   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Бацова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...