May 21, 2004, 3:08 PM

За него

  Poetry
1.9K 0 0
    Веднъж тръгва само онзи,който
има наистина сериоэен повод да не се връща никога вече.
Той тръгна и крачейки по въжения мост на своята житейска одисея
не се обръща наэад,раэмива се в пространството
но остава дълбока следа след себе си.
Любовта го води,като светъл лъч преэ ноща,
тя е и въэдуха и водата и всичко онова, което съштествува по эемята.
Не крие свойта иэненада та тя наистина е толкова голяма.
Не тъси нито повод нито пък удобен случей эа да сподели тайната си
пък било и то с бистър ручей.   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Бацова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...