18 jul 2006, 9:36

За него

  Poesía
807 0 1
Дъждът безмилостно болезнен капе върху моята душа
С мъка пак отмива поредната лъжа
Неспособна съм отново да даря любов!
И лицето помръква с идването на нощта.
А спомените пак изплуват,
давейки ме в розов океан!
Лицето, онова познато,
усмихнато обръща се към мен
Със усмивка най - сияйна и
с очи изпълнени с копнеж
ми казват тихичко "не говори"!
Думите потъват във сърцето,
гласовете отекват бавно в тъмнината...
Запей ми пак онази песен нежна,
 върни ми розовия свят!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Топалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Все още чувствам

    Струва ми се, дълго бродя из полята,
    на несподелена обич със сълзи пролята.
    Всепогълнат с упование от самотата,
    аз изгубените думи намерих на земята.

    Оставило ги бе едно момиче.
    Тъй невинно, то си мислило, че
    тъжен и нещастен е розовият океан.
    Той от сълзите по него бил събран.

    Разбрах, че чувствата невинни
    сякаш в мене бяха още силни.
    Непредали се след ударите и хомота,
    събрали страст за цели два живота.

    Ала моят океан е станал тъмносин.
    Вятърът играе, посочва път не един.
    И гледайки към розовия залез в захлас,
    къде ли е това момиче, се попитах аз?

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...