румето (Румяна Топалова)
1 0
18.07.2006 г., 9:36 ч.

За него 

  Поезия
634 0 1
Дъждът безмилостно болезнен капе върху моята душа
С мъка пак отмива поредната лъжа
Неспособна съм отново да даря любов!
И лицето помръква с идването на нощта.
А спомените пак изплуват,
давейки ме в розов океан!
Лицето, онова познато,
усмихнато обръща се към мен
Със усмивка най - сияйна и
с очи изпълнени с копнеж
ми казват тихичко "не говори"!
Думите потъват във сърцето,
гласовете отекват бавно в тъмнината...
Запей ми пак онази песен нежна,
 върни ми розовия свят!!!

© Румяна Топалова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Все още чувствам

    Струва ми се, дълго бродя из полята,
    на несподелена обич със сълзи пролята.
    Всепогълнат с упование от самотата,
    аз изгубените думи намерих на земята.

    Оставило ги бе едно момиче.
    Тъй невинно, то си мислило, че
    тъжен и нещастен е розовият океан.
    Той от сълзите по него бил събран.

    Разбрах, че чувствата невинни
    сякаш в мене бяха още силни.
    Непредали се след ударите и хомота,
    събрали страст за цели два живота.

    Ала моят океан е станал тъмносин.
    Вятърът играе, посочва път не един.
    И гледайки към розовия залез в захлас,
    къде ли е това момиче, се попитах аз?
Предложения
: ??:??