18.07.2006 г., 9:36

За него

806 0 1
Дъждът безмилостно болезнен капе върху моята душа
С мъка пак отмива поредната лъжа
Неспособна съм отново да даря любов!
И лицето помръква с идването на нощта.
А спомените пак изплуват,
давейки ме в розов океан!
Лицето, онова познато,
усмихнато обръща се към мен
Със усмивка най - сияйна и
с очи изпълнени с копнеж
ми казват тихичко "не говори"!
Думите потъват във сърцето,
гласовете отекват бавно в тъмнината...
Запей ми пак онази песен нежна,
 върни ми розовия свят!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Топалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Все още чувствам

    Струва ми се, дълго бродя из полята,
    на несподелена обич със сълзи пролята.
    Всепогълнат с упование от самотата,
    аз изгубените думи намерих на земята.

    Оставило ги бе едно момиче.
    Тъй невинно, то си мислило, че
    тъжен и нещастен е розовият океан.
    Той от сълзите по него бил събран.

    Разбрах, че чувствата невинни
    сякаш в мене бяха още силни.
    Непредали се след ударите и хомота,
    събрали страст за цели два живота.

    Ала моят океан е станал тъмносин.
    Вятърът играе, посочва път не един.
    И гледайки към розовия залез в захлас,
    къде ли е това момиче, се попитах аз?

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...