ЗА НЕГО

Ако те има,

спри при мен като мъж,

обрулен от житейските ветрища,

с подбити нозе от дългото бродене,

със светла, човешка душа,

в огнени битки пречистена,

с лице, набраздено от удари.

Събуди ме от тази летаргия.

Вземи в топли шепи лицето ми,

гледай дълго в очите -

ще видиш събрани на дъното,

сълзи, преглъщани дълго,

когато четях приказки

за чуждото щастие.

Ще видиш колко те чаках.

Ще спомниш самотните нощи,

когато бях с тебе в съня си.

Потърси да откриеш

в най-скришния ъгъл детето,

наметнало таралежова кожа

да го пази от зверове и влечуги.

Погали го внимателно.

Накрая, зад него, ще видиш

една жена есенна,

плахо очакваща обич.

Стопли я със мъжка любов,

порасла с тебе в годините.

И... знаеш ли, нямаме време.

Да грабваме тези плетени

от старите кошове,

да бързаме да приберем плодовете

на нашето циганско лято.

Да смачкаме с нозете си гроздето,

събрало захарта на живота ни,

да прекипи в бъчвите виното.

Да разровиш жаравата,

да запалиш камината,

да запукат и замиришат горчиво

в огъня дебелите дънери.

Да застеля с бели чаршафи леглото.

Да извадя от раклата бабина

староткана свилена нощница

с пъстри шевици по пазвата.

Да изтръгнеш със сила

от нощите минали

всички сънувани мигове.

Да плиснеш по кожата пламъка

да извика душата ми:

"Твоя съм! Искам те

с мене завинаги."

А вън виелица снежна

да слуша притихнала

нашата чудна,

есенна приказка.