За него
ЗА НЕГО
Ако те има,
спри при мен като мъж,
обрулен от житейските ветрища,
с подбити нозе от дългото бродене,
със светла, човешка душа,
в огнени битки пречистена,
с лице, набраздено от удари.
Събуди ме от тази летаргия.
Вземи в топли шепи лицето ми,
гледай дълго в очите -
ще видиш събрани на дъното,
сълзи, преглъщани дълго,
когато четях приказки
за чуждото щастие.
Ще видиш колко те чаках.
Ще спомниш самотните нощи,
когато бях с тебе в съня си.
Потърси да откриеш
в най-скришния ъгъл детето,
наметнало таралежова кожа
да го пази от зверове и влечуги.
Погали го внимателно.
Накрая, зад него, ще видиш
една жена есенна,
плахо очакваща обич.
Стопли я със мъжка любов,
порасла с тебе в годините.
И... знаеш ли, нямаме време.
Да грабваме тези плетени
от старите кошове,
да бързаме да приберем плодовете
на нашето циганско лято.
Да смачкаме с нозете си гроздето,
събрало захарта на живота ни,
да прекипи в бъчвите виното.
Да разровиш жаравата,
да запалиш камината,
да запукат и замиришат горчиво
в огъня дебелите дънери.
Да застеля с бели чаршафи леглото.
Да извадя от раклата бабина
староткана свилена нощница
с пъстри шевици по пазвата.
Да изтръгнеш със сила
от нощите минали
всички сънувани мигове.
Да плиснеш по кожата пламъка
да извика душата ми:
"Твоя съм! Искам те
с мене завинаги."
А вън виелица снежна
да слуша притихнала
нашата чудна,
есенна приказка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлияна Всички права запазени
