Сега хората ми пишат,
но не пишеш ти...
Липсват ми твоите красоти,
с които сравняваш ме ти...
И сега така е всеки ден,
откакто ти напусна мен...
Какво ми стана онзи ден,
когато изрекох думите забранени.
Не зная, скъпи, но помни,
тогава умът ми замъглен бил е от
хубостта, нали...
© Наталия Благоева Todos los derechos reservados
Ще се обади...повярвай!
Привет!