25 may 2007, 7:35

За него

  Poesía
1.1K 0 0
Мечтата ми е очарована робиня
на твоята душа, която ме зове.
Вървейки, безнадеждно, стигнал в моята пустиня -
ти луташ се като изгубено дете.

На залязващият ден събираш ти прощалните лъчи,
опитвайки се да ме заблудиш във вълшебен блян.
На сърцето ти твоята любов ти тежи...
с думите си ме омайваш в ароматен свян.

Отпуснал би глава на моите гърди,
потъващ в онзи тъй сладък сън.
Целувката ни ще остане да кънти
като шепот на морето там навън.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Малева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...