May 25, 2007, 7:35 AM

За него

  Poetry
1.1K 0 0
Мечтата ми е очарована робиня
на твоята душа, която ме зове.
Вървейки, безнадеждно, стигнал в моята пустиня -
ти луташ се като изгубено дете.

На залязващият ден събираш ти прощалните лъчи,
опитвайки се да ме заблудиш във вълшебен блян.
На сърцето ти твоята любов ти тежи...
с думите си ме омайваш в ароматен свян.

Отпуснал би глава на моите гърди,
потъващ в онзи тъй сладък сън.
Целувката ни ще остане да кънти
като шепот на морето там навън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Малева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....