May 25, 2007, 7:35 AM

За него

  Poetry
1.1K 0 0
Мечтата ми е очарована робиня
на твоята душа, която ме зове.
Вървейки, безнадеждно, стигнал в моята пустиня -
ти луташ се като изгубено дете.

На залязващият ден събираш ти прощалните лъчи,
опитвайки се да ме заблудиш във вълшебен блян.
На сърцето ти твоята любов ти тежи...
с думите си ме омайваш в ароматен свян.

Отпуснал би глава на моите гърди,
потъващ в онзи тъй сладък сън.
Целувката ни ще остане да кънти
като шепот на морето там навън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Малева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...