May 25, 2007, 7:35 AM

За него

  Poetry
1.1K 0 0
Мечтата ми е очарована робиня
на твоята душа, която ме зове.
Вървейки, безнадеждно, стигнал в моята пустиня -
ти луташ се като изгубено дете.

На залязващият ден събираш ти прощалните лъчи,
опитвайки се да ме заблудиш във вълшебен блян.
На сърцето ти твоята любов ти тежи...
с думите си ме омайваш в ароматен свян.

Отпуснал би глава на моите гърди,
потъващ в онзи тъй сладък сън.
Целувката ни ще остане да кънти
като шепот на морето там навън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Малева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...