За него
на твоята душа, която ме зове.
Вървейки, безнадеждно, стигнал в моята пустиня -
ти луташ се като изгубено дете.
На залязващият ден събираш ти прощалните лъчи,
опитвайки се да ме заблудиш във вълшебен блян.
На сърцето ти твоята любов ти тежи...
с думите си ме омайваш в ароматен свян.
Отпуснал би глава на моите гърди,
потъващ в онзи тъй сладък сън.
Целувката ни ще остане да кънти
като шепот на морето там навън.
© Елица Малева All rights reserved.