За него

В този час
искам да благодаря.
На теб. На нас.
Че беше. Че бяхме.
Заедно. Щастливи. Обичащи се.
Въпреки мен.
Въпреки дивата ми природа.
Въпреки гнева ми.
Въпреки сълзите.
Отчаянието.
Гордостта.
Инатът.
А, когато трябваше някой да ме прегърне?
Да ми каже, че всичко ще се оправи?
Да бъде с мен в онези моменти... тежките?
Да изтрие сълзите ми?
Просто да помълчи с мен?
Да. Ти беше там.
Във всеки един момент.
Продължи да ме обичаш.
Да си истински.
Обичаш ме, въпреки мен.
И ще ме обичаш вечно...