20.01.2017 г., 14:43

За него

758 2 1

За него

В този час
искам да благодаря.
На теб. На нас.
Че беше. Че бяхме.
Заедно. Щастливи. Обичащи се.
Въпреки мен.
Въпреки дивата ми природа.
Въпреки гнева ми.
Въпреки сълзите.
Отчаянието.
Гордостта.
Инатът.
А, когато трябваше някой да ме прегърне?
Да ми каже, че всичко ще се оправи?
Да бъде с мен в онези моменти... тежките?
Да изтрие сълзите ми?
Просто да помълчи с мен?
Да. Ти беше там.
Във всеки един момент.
Продължи да ме обичаш.
Да си истински.
Обичаш ме, въпреки мен.
И ще ме обичаш вечно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...