1 sept 2009, 12:39

За Него и усмивката

  Poesía » Civil
1.3K 0 0

Водовъртежът обгръщащ ни

Безкраят поглъщащ ни

Лицата разсеяни

Дрехите износени

 

Красивите пролетни дни - без усмивка

Зимните студени нощи - без стон

Без желание за разплата и отмъщение

Просто непукизъм и отвращение

 

Отбягване на всякакви норми

И яростно съпротивление

Без никакво видение

И никакво дори мъничко прозрение

 

И продължаване

Най-важното не спиране

И борба

Яростна борба за унижение

Без капчица съмнение за липса на презрение

 

Война дълга за надмощие

За надмощие и след това лентяйство

Лентяйство толкова отвратително и нежелано

Но толкова придърпващо и очарователно

Пристряващо и нужно

 

После няколко думи

Скриващи мизерията и голотата

На оглозганати ни душа

 

Усмивка малко по-късно

Време за мечтаене и блуждаене

И после цвете разцъфващо в тревата

Единствено но истинско

 

Всичко е спокойно дори пусто

Нищо не остана

Дори и онова цвете

Но аз все още си го спомням

И...

Се усмихвам... : )

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...