Водовъртежът обгръщащ ни

Безкраят поглъщащ ни

Лицата разсеяни

Дрехите износени

Красивите пролетни дни - без усмивка

Зимните студени нощи - без стон

Без желание за разплата и отмъщение

Просто непукизъм и отвращение

Отбягване на всякакви норми

И яростно съпротивление

Без никакво видение

И никакво дори мъничко прозрение

И продължаване

Най-важното не спиране

И борба

Яростна борба за унижение

Без капчица съмнение за липса на презрение

Война дълга за надмощие

За надмощие и след това лентяйство

Лентяйство толкова отвратително и нежелано

Но толкова придърпващо и очарователно

Пристряващо и нужно

После няколко думи

Скриващи мизерията и голотата

На оглозганати ни душа

Усмивка малко по-късно

Време за мечтаене и блуждаене

И после цвете разцъфващо в тревата

Единствено но истинско

Всичко е спокойно дори пусто

Нищо не остана

Дори и онова цвете

Но аз все още си го спомням

И...

Се усмихвам... : )