1.09.2009 г., 12:39

За Него и усмивката

1.3K 0 0

Водовъртежът обгръщащ ни

Безкраят поглъщащ ни

Лицата разсеяни

Дрехите износени

 

Красивите пролетни дни - без усмивка

Зимните студени нощи - без стон

Без желание за разплата и отмъщение

Просто непукизъм и отвращение

 

Отбягване на всякакви норми

И яростно съпротивление

Без никакво видение

И никакво дори мъничко прозрение

 

И продължаване

Най-важното не спиране

И борба

Яростна борба за унижение

Без капчица съмнение за липса на презрение

 

Война дълга за надмощие

За надмощие и след това лентяйство

Лентяйство толкова отвратително и нежелано

Но толкова придърпващо и очарователно

Пристряващо и нужно

 

После няколко думи

Скриващи мизерията и голотата

На оглозганати ни душа

 

Усмивка малко по-късно

Време за мечтаене и блуждаене

И после цвете разцъфващо в тревата

Единствено но истинско

 

Всичко е спокойно дори пусто

Нищо не остана

Дори и онова цвете

Но аз все още си го спомням

И...

Се усмихвам... : )

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...