Sep 1, 2009, 12:39 PM

За Него и усмивката

  Poetry » Civic
1.3K 0 0

Водовъртежът обгръщащ ни

Безкраят поглъщащ ни

Лицата разсеяни

Дрехите износени

 

Красивите пролетни дни - без усмивка

Зимните студени нощи - без стон

Без желание за разплата и отмъщение

Просто непукизъм и отвращение

 

Отбягване на всякакви норми

И яростно съпротивление

Без никакво видение

И никакво дори мъничко прозрение

 

И продължаване

Най-важното не спиране

И борба

Яростна борба за унижение

Без капчица съмнение за липса на презрение

 

Война дълга за надмощие

За надмощие и след това лентяйство

Лентяйство толкова отвратително и нежелано

Но толкова придърпващо и очарователно

Пристряващо и нужно

 

После няколко думи

Скриващи мизерията и голотата

На оглозганати ни душа

 

Усмивка малко по-късно

Време за мечтаене и блуждаене

И после цвете разцъфващо в тревата

Единствено но истинско

 

Всичко е спокойно дори пусто

Нищо не остана

Дори и онова цвете

Но аз все още си го спомням

И...

Се усмихвам... : )

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...