Какво е Изневярата? Предателство?

Или e само щура пантомима –

мисловно бягство, смяна на картината,

от дълго и обсебващо приятелство?

Какво е Бягството? Душевно малодушие?

Или е порив към забравеното „Аз съм!”,

стремеж - химерен, лих и недорасъл

изгубен в делничното многозвучие?

Какво е Любовта? Блян или топло тяло

което жадуваме? Пристан – да приютим душата си,

или водовъртеж, потоп, море от страст,

огън, в който се сливаме безумно оскотели?...

Какво е Нещото, което търсим вечно

и все не стигаме?... Търчим, орисани

да следваме закони природни и неписани

и дирим пак, всуе макар – все Още Нещо!

Какъв е Смисълът на този кръговрат,

наричан простичко Живот? Дали не можем

понякога от пътя си към Нищото напред

да се завръщаме във времето обратно?

Дали във Любовта не търсим път назад,

в един неосъзнат копнеж в едно със другия

да пръснем още от свойто Аз. И после пак

след Края, да сме тук, в този прекрасен свят...

Че ние сме пътници, прашинки от всемира

за миг проблеснали, изчезнали навек!

Със стъпки малки, често пъти грешни

ний в дни броени, оставяме нищожната си диря...

А изневярата... е грях, разбира се! Но нека

не съдим строго! Тя е Любов понякога –  

най-често късна, но е отново на Живота път...

А пътищата... са каквито са:

                        човешки, криволичещи, нелеки!