За Нещата – такива, каквито са...
Какво е Изневярата? Предателство?
Или e само щура пантомима –
мисловно бягство, смяна на картината,
от дълго и обсебващо приятелство?
Какво е Бягството? Душевно малодушие?
Или е порив към забравеното „Аз съм!”,
стремеж - химерен, лих и недорасъл
изгубен в делничното многозвучие?
Какво е Любовта? Блян или топло тяло
което жадуваме? Пристан – да приютим душата си,
или водовъртеж, потоп, море от страст,
огън, в който се сливаме безумно оскотели?...
Какво е Нещото, което търсим вечно
и все не стигаме?... Търчим, орисани
да следваме закони природни и неписани
и дирим пак, всуе макар – все Още Нещо!
Какъв е Смисълът на този кръговрат,
наричан простичко Живот? Дали не можем
понякога от пътя си към Нищото напред
да се завръщаме във времето обратно?
Дали във Любовта не търсим път назад,
в един неосъзнат копнеж в едно със другия
да пръснем още от свойто Аз. И после пак
след Края, да сме тук, в този прекрасен свят...
Че ние сме пътници, прашинки от всемира
за миг проблеснали, изчезнали навек!
Със стъпки малки, често пъти грешни
ний в дни броени, оставяме нищожната си диря...
А изневярата... е грях, разбира се! Но нека
не съдим строго! Тя е Любов понякога –
най-често късна, но е отново на Живота път...
А пътищата... са каквито са:
човешки, криволичещи, нелеки!
© Димитър Ганев All rights reserved.
