За невъзможните неща в живота
ще ти напиша много стихове.
Как пламъкът угасва кротко,
в очите на умиращо сърце.
Как устремени към звездите,
човешки погледи не спят:
до там единствено мечтите
научени са да летят.
Как ти обръща гръб приятел,
да не погледне никога назад.
Как като изгубен във гората
търсиш път към своя свят.
И няма сам какво да сториш,
животът винаги е бил суров.
Единствено си струва да се бориш
за невъзможната любов.
© Лили Николова Todos los derechos reservados