18 jun 2006, 10:14

за невъзможните-възможни неща

  Poesía
1.1K 0 2

За невъзможните неща в живота
ще ти напиша много стихове.
Как пламъкът угасва кротко,
в очите на умиращо сърце.

Как устремени към звездите,
човешки погледи не спят:
до там единствено мечтите
научени са да летят.

Как ти обръща гръб приятел,
да не погледне никога назад.
Как като изгубен във гората
търсиш път към своя свят.

И няма сам какво да сториш,
животът винаги е бил суров.
Единствено си струва да се бориш
за невъзможната любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...