18.06.2006 г., 10:14

за невъзможните-възможни неща

1.1K 0 2

За невъзможните неща в живота
ще ти напиша много стихове.
Как пламъкът угасва кротко,
в очите на умиращо сърце.

Как устремени към звездите,
човешки погледи не спят:
до там единствено мечтите
научени са да летят.

Как ти обръща гръб приятел,
да не погледне никога назад.
Как като изгубен във гората
търсиш път към своя свят.

И няма сам какво да сториш,
животът винаги е бил суров.
Единствено си струва да се бориш
за невъзможната любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...