Когато самотата почука на моята врата,
аз слагам тъмните си очила, за да скрия болката.
Аз плаках за нея всеки път, щом тя почукаше,
плаках мълчаливо затова, че Бог ми я отне.

Но ето дойде отново мига, в който тя почука на моята врата.
Когато отворих вратата, не беше самотата, а ти, мила!
Сега, когато те преоткрих и когато те задържах,
ти поиска да си отидеш от мен.

И тогава свалих тъмните си очила, за да
погледна в очите ти, защото знаех, че те ще ми кажат всичко.
Поглеждайки в тях, аз се влюбих до лудост в тях,
но и видях, че в тях има много страх и несигурност.

Сега с теб сме само приятели, нали така?
А в моето сърце ще има още дълго спомена за онова лято.
И винаги ще знам, че никоя друга не ще те замини в моето сърце.
Обичам те!