За нея

Когато самотата почука на моята врата,
аз слагам тъмните си очила, за да скрия болката.
Аз плаках за нея всеки път, щом тя почукаше,
плаках мълчаливо затова, че Бог ми я отне.

Но ето дойде отново мига, в който тя почука на моята врата.
Когато отворих вратата, не беше самотата, а ти, мила!
Сега, когато те преоткрих и когато те задържах,
ти поиска да си отидеш от мен.

И тогава свалих тъмните си очила, за да
погледна в очите ти, защото знаех, че те ще ми кажат всичко.
Поглеждайки в тях, аз се влюбих до лудост в тях,
но и видях, че в тях има много страх и несигурност.

Сега с теб сме само приятели, нали така?
А в моето сърце ще има още дълго спомена за онова лято.
И винаги ще знам, че никоя друга не ще те замини в моето сърце.
Обичам те!