9 авг. 2007 г., 09:17

За нея

725 0 1
Когато самотата почука на моята врата,
аз слагам тъмните си очила, за да скрия болката.
Аз плаках за нея всеки път, щом тя почукаше,
плаках мълчаливо затова, че Бог ми я отне.

Но ето дойде отново мига, в който тя почука на моята врата.
Когато отворих вратата, не беше самотата, а ти, мила!
Сега, когато те преоткрих и когато те задържах,
ти поиска да си отидеш от мен.

И тогава свалих тъмните си очила, за да
погледна в очите ти, защото знаех, че те ще ми кажат всичко.
Поглеждайки в тях, аз се влюбих до лудост в тях,
но и видях, че в тях има много страх и несигурност.

Сега с теб сме само приятели, нали така?
А в моето сърце ще има още дълго спомена за онова лято.
И винаги ще знам, че никоя друга не ще те замини в моето сърце.
Обичам те!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пацо Танчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...