18 ene 2007, 23:30

"За нея"

  Poesía
793 0 1
Усмивка тъй прекрасна
на нейното лице сияй,
с чувствата ми жалки
тя нека си играй.

Това сияние красиво,
тъй омайно и пленливо,
ме направи на момента роб,
прати ме то бавно и полека
към изкопания от мене гроб.

В очите й слънчеви лъчи се гонят;
отразяват се и скачат по сълзите,
които от моите очи се ронят...

Но пламва изведнъж зората,
прогонвайки от мислите мъглата;
оставен съм пред ясно заключение:
без нея животът е мъчение!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кгйхжф Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ей,страхотно стихче,
    "с чувствата ми жалки"-на никой чувствата не са жалки,да обичаш някой толкова не е жалко.
    Поздрави!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...