18 янв. 2007 г., 23:30
"За нея"
Усмивка тъй прекрасна
на нейното лице сияй,
с чувствата ми жалки
тя нека си играй.
Това сияние красиво,
тъй омайно и пленливо,
ме направи на момента роб,
прати ме то бавно и полека
към изкопания от мене гроб.
В очите й слънчеви лъчи се гонят;
отразяват се и скачат по сълзите,
които от моите очи се ронят...
Но пламва изведнъж зората,
прогонвайки от мислите мъглата;
оставен съм пред ясно заключение:
без нея животът е мъчение!
на нейното лице сияй,
с чувствата ми жалки
тя нека си играй.
Това сияние красиво,
тъй омайно и пленливо,
ме направи на момента роб,
прати ме то бавно и полека
към изкопания от мене гроб.
В очите й слънчеви лъчи се гонят;
отразяват се и скачат по сълзите,
които от моите очи се ронят...
Но пламва изведнъж зората,
прогонвайки от мислите мъглата;
оставен съм пред ясно заключение:
без нея животът е мъчение!
© Кгйхжф Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
"с чувствата ми жалки"-на никой чувствата не са жалки,да обичаш някой толкова не е жалко.
Поздрави!!!