18 янв. 2007 г., 23:30

"За нея"

795 0 1
Усмивка тъй прекрасна
на нейното лице сияй,
с чувствата ми жалки
тя нека си играй.

Това сияние красиво,
тъй омайно и пленливо,
ме направи на момента роб,
прати ме то бавно и полека
към изкопания от мене гроб.

В очите й слънчеви лъчи се гонят;
отразяват се и скачат по сълзите,
които от моите очи се ронят...

Но пламва изведнъж зората,
прогонвайки от мислите мъглата;
оставен съм пред ясно заключение:
без нея животът е мъчение!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кгйхжф Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ей,страхотно стихче,
    "с чувствата ми жалки"-на никой чувствата не са жалки,да обичаш някой толкова не е жалко.
    Поздрави!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....