"За нея"
Усмивка тъй прекрасна
на нейното лице сияй,
с чувствата ми жалки
тя нека си играй.
Това сияние красиво,
тъй омайно и пленливо,
ме направи на момента роб,
прати ме то бавно и полека
към изкопания от мене гроб.
В очите й слънчеви лъчи се гонят;
отразяват се и скачат по сълзите,
които от моите очи се ронят...
Но пламва изведнъж зората,
прогонвайки от мислите мъглата;
оставен съм пред ясно заключение:
без нея животът е мъчение!
на нейното лице сияй,
с чувствата ми жалки
тя нека си играй.
Това сияние красиво,
тъй омайно и пленливо,
ме направи на момента роб,
прати ме то бавно и полека
към изкопания от мене гроб.
В очите й слънчеви лъчи се гонят;
отразяват се и скачат по сълзите,
които от моите очи се ронят...
Но пламва изведнъж зората,
прогонвайки от мислите мъглата;
оставен съм пред ясно заключение:
без нея животът е мъчение!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кгйхжф Всички права запазени
