18.01.2007 г., 23:30 ч.

"За нея" 

  Поезия
655 0 1
Усмивка тъй прекрасна
на нейното лице сияй,
с чувствата ми жалки
тя нека си играй.

Това сияние красиво,
тъй омайно и пленливо,
ме направи на момента роб,
прати ме то бавно и полека
към изкопания от мене гроб.

В очите й слънчеви лъчи се гонят;
отразяват се и скачат по сълзите,
които от моите очи се ронят...

Но пламва изведнъж зората,
прогонвайки от мислите мъглата;
оставен съм пред ясно заключение:
без нея животът е мъчение!

© Кгйхжф Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ей,страхотно стихче,
    "с чувствата ми жалки"-на никой чувствата не са жалки,да обичаш някой толкова не е жалко.
    Поздрави!!!
Предложения
: ??:??