29 jul 2011, 9:59

За нея 

  Poesía » Otra
817 0 0
И все пак зная, че времето не може да се върне
и все с надежда чакам да се монетата обърне.
Ези или тура, печеля, забравих веч играта,
нима не помнят трепета сърцата.
Жаден, но не вода ще ме избави,
копнея ни за миг да ме не забрави.
Трепетът от открадната целувка
и сладък спомен на нейната усмивка.
Загубен съм ли в тъмна яма,
дали оставам сам във тази драма.
И щастие, и мъка животът ни поднася,
без надежда светлината се загася. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Петров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??