И все пак зная, че времето не може да се върне

и все с надежда чакам да се монетата обърне.

Ези или тура, печеля, забравих веч играта,

нима не помнят трепета сърцата.

Жаден, но не вода ще ме избави,

копнея ни за миг да ме не забрави.

Трепетът от открадната целувка

и сладък спомен на нейната усмивка.

Загубен съм ли в тъмна яма,

дали оставам сам във тази драма.

И щастие, и мъка животът ни поднася,

без надежда светлината се загася.

Нали едничкия живот живеем

и неспирно за щастие копнеем.

Кой знае къде сега е мойто щастие,

признавам, тя над мен има пълновластие.

И все пак толкова далече, непристъпна,

ако можех само аз завесата да дръпна

и зад нея да ме чака тя, така красива,

моята едничка, малка самодива.

Но знай от мен, съдбата е коварна,

ще те не дари с надежда непокварна.

Ще забрави трепета от първата целувка,

ще за друг запази своята усмивка.

Нежен спомен ще застине в тъмнината,

бавно ще без жал те стисне пак душата.

Можеш едничко да се молиш,

сам съдбата да пребориш.