29.07.2011 г., 9:59

За нея

1K 0 0

 

И все пак зная, че времето не може да се върне

и все с надежда чакам да се монетата обърне.

Ези или тура, печеля, забравих веч играта,

нима не помнят трепета сърцата.

Жаден, но не вода ще ме избави,

копнея ни за миг да ме не забрави.

Трепетът от открадната целувка

и сладък спомен на нейната усмивка.

Загубен съм ли в тъмна яма,

дали оставам сам във тази драма.

И щастие, и мъка животът ни поднася,

без надежда светлината се загася.

Нали едничкия живот живеем

и неспирно за щастие копнеем.

Кой знае къде сега е мойто щастие,

признавам, тя над мен има пълновластие.

И все пак толкова далече, непристъпна,

ако можех само аз завесата да дръпна

и зад нея да ме чака тя, така красива,

моята едничка, малка самодива.

Но знай от мен, съдбата е коварна,

ще те не дари с надежда непокварна.

Ще забрави трепета от първата целувка,

ще за друг запази своята усмивка.

Нежен спомен ще застине в тъмнината,

бавно ще без жал те стисне пак душата.

Можеш едничко да се молиш,

сам съдбата да пребориш.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...