И все пак зная, че времето не може да се върне
и все с надежда чакам да се монетата обърне.
Ези или тура, печеля, забравих веч играта,
нима не помнят трепета сърцата.
Жаден, но не вода ще ме избави,
копнея ни за миг да ме не забрави.
Трепетът от открадната целувка
и сладък спомен на нейната усмивка.
Загубен съм ли в тъмна яма,
дали оставам сам във тази драма.
И щастие, и мъка животът ни поднася,
без надежда светлината се загася. ...