За нищо няма да те моля вече.
Признах си старата вина.
Пораснал си, градиш семейство,
защо да връщам любовта?
За "сбогом" няма и да мисля,
защото ще избягвам среща с теб!
Не искам да поемам риска
за разтапяне на тънък лед...
Тъй трудно ми е да повярвам,
че толкоз бързо времето хвърчи
и носталгията ще ме хване...
Май вече малко ми личи? ...