27 feb 2008, 18:33

За нищо няма да те моля вече.

  Poesía
1.4K 0 5
За нищо няма да те моля вече.
Признах си старата вина.
Пораснал си, градиш семейство,
защо да връщам любовта?

За "сбогом" няма и да мисля,
защото ще избягвам среща с теб!
Не искам да поемам риска
за разтапяне на тънък лед...

Тъй трудно ми е да повярвам,
че толкоз бързо времето хвърчи
и носталгията ще ме хване...
Май вече малко ми личи?

Аз мога да се справя с всичко,
ще е трудно, няма да отричам...
Но аз нацяло никога, никога,
никога... няма да спра да те обичам.

27.02.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николинка Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не ми е толкова важно в момента ,че стихът е харесван...
    Той просто напираше да излезе от мен и аз , за зло или добро , му позволих. Написах състоянието на душата си с тези думи.
    Благодаря.
  • Поздравления!
  • Харесва ми и то много,може да се каже,че е писано за мен.
  • СТРАХОТНО Е!!!!!
  • Силен стих!Аплодисменти имаш талант да изразяваш чувствата си чрез стихове.Имаш 6 от мен

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...