27 февр. 2008 г., 18:33

За нищо няма да те моля вече.

1.4K 0 5
За нищо няма да те моля вече.
Признах си старата вина.
Пораснал си, градиш семейство,
защо да връщам любовта?

За "сбогом" няма и да мисля,
защото ще избягвам среща с теб!
Не искам да поемам риска
за разтапяне на тънък лед...

Тъй трудно ми е да повярвам,
че толкоз бързо времето хвърчи
и носталгията ще ме хване...
Май вече малко ми личи?

Аз мога да се справя с всичко,
ще е трудно, няма да отричам...
Но аз нацяло никога, никога,
никога... няма да спра да те обичам.

27.02.2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николинка Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не ми е толкова важно в момента ,че стихът е харесван...
    Той просто напираше да излезе от мен и аз , за зло или добро , му позволих. Написах състоянието на душата си с тези думи.
    Благодаря.
  • Поздравления!
  • Харесва ми и то много,може да се каже,че е писано за мен.
  • СТРАХОТНО Е!!!!!
  • Силен стих!Аплодисменти имаш талант да изразяваш чувствата си чрез стихове.Имаш 6 от мен

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...