27.02.2008 г., 18:33

За нищо няма да те моля вече.

Поезия

1.4K 0 5

За нищо няма да те моля вече.
Признах си старата вина.
Пораснал си, градиш семейство,
защо да връщам любовта?

За "сбогом" няма и да мисля,
защото ще избягвам среща с теб!
Не искам да поемам риска
за разтапяне на тънък лед...

Тъй трудно ми е да повярвам,
че толкоз бързо времето хвърчи
и носталгията ще ме хване...
Май вече малко ми личи?

Аз мога да се справя с всичко,
ще е трудно, няма да отричам...
Но аз нацяло никога, никога,
никога... няма да спра да те обичам.

27.02.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

target_audience (Николинка Асенова)

Не ми е толкова важно в момента ,че стихът е харесван...
Той просто напираше да излезе от мен и аз , за зло или добро , му позволих. Написах състоянието на душата си с тези думи.
Благодаря.

2008-02-28T15:20:03+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Поздравления!

2008-02-28T06:22:05+02:00
djidja (Гергана Георгиева)

Харесва ми и то много,може да се каже,че е писано за мен.

2008-02-27T19:58:28+02:00
Ledena_Kukla (Тя)

СТРАХОТНО Е!!!!!

2008-02-27T19:58:15+02:00
vanesa_crazy (Ванеса)

Силен стих!Аплодисменти имаш талант да изразяваш чувствата си чрез стихове.Имаш 6 от мен

2008-02-27T19:56:36+02:00

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0