target_audience (Николинка Асенова) target_audience (Николинка Асенова)
27
27.02.2008 г., 18:33

За нищо няма да те моля вече.

1.4K 0 5
За нищо няма да те моля вече.
Признах си старата вина.
Пораснал си, градиш семейство,
защо да връщам любовта?

За "сбогом" няма и да мисля,
защото ще избягвам среща с теб!
Не искам да поемам риска
за разтапяне на тънък лед...

Тъй трудно ми е да повярвам,
че толкоз бързо времето хвърчи
и носталгията ще ме хване...
Май вече малко ми личи?

Аз мога да се справя с всичко,
ще е трудно, няма да отричам...
Но аз нацяло никога, никога,
никога... няма да спра да те обичам.

27.02.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николинка Асенова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • target_audience (Николинка Асенова)
    target_audience (Николинка Асенова)
    Не ми е толкова важно в момента ,че стихът е харесван...
    Той просто напираше да излезе от мен и аз , за зло или добро , му позволих. Написах състоянието на душата си с тези думи.
    Благодаря.
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Поздравления!
  • djidja (Гергана Георгиева)
    djidja (Гергана Георгиева)
    Харесва ми и то много,може да се каже,че е писано за мен.
  • Ledena_Kukla (Тя)
    Ledena_Kukla (Тя)
    СТРАХОТНО Е!!!!!
  • vanesa_crazy (Ванеса)
    vanesa_crazy (Ванеса)
    Силен стих!Аплодисменти имаш талант да изразяваш чувствата си чрез стихове.Имаш 6 от мен

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0