Не съм поет, аз просто пиша кратко
и влагам вътре цялата душа.
Не знам дори, дали съвсем е гладко –
написаното с моите слова.
Но чувствам, нужно ми е да го правя,
да слагам думи в кратичък куплет.
И не защото Аз да се прославя,
а себе си да вкарам сам във ред.
Съвсем не искам, всеки да хареса
отчупените мисли от ума.
В главата – сякаш печатарска преса,
задвижва се от Земната съдба.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados