Не съм поет, аз просто пиша кратко
и влагам вътре цялата душа.
Не знам дори, дали съвсем е гладко –
написаното с моите слова.
Но чувствам, нужно ми е да го правя,
да слагам думи в кратичък куплет.
И не защото Аз да се прославя,
а себе си да вкарам сам във ред.
Съвсем не искам, всеки да хареса
отчупените мисли от ума.
В главата – сякаш печатарска преса,
задвижва се от Земната съдба.
© Данаил Таков All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
