29.03.2018 г., 1:14

За писането ми

499 1 4

Не съм поет, аз просто пиша кратко

и влагам вътре цялата душа.

Не знам дори, дали съвсем е гладко –

написаното с моите слова.

 

Но чувствам, нужно ми е да го правя,

да слагам думи в кратичък куплет.

И не защото Аз да се прославя,

а себе си да вкарам сам във ред.

 

Съвсем не искам, всеки да хареса

отчупените мисли от ума.

В главата – сякаш печатарска преса,

задвижва се от Земната съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...