29.03.2018 г., 1:14

За писането ми

497 1 4

Не съм поет, аз просто пиша кратко

и влагам вътре цялата душа.

Не знам дори, дали съвсем е гладко –

написаното с моите слова.

 

Но чувствам, нужно ми е да го правя,

да слагам думи в кратичък куплет.

И не защото Аз да се прославя,

а себе си да вкарам сам във ред.

 

Съвсем не искам, всеки да хареса

отчупените мисли от ума.

В главата – сякаш печатарска преса,

задвижва се от Земната съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...