И в мъртвия език на Планината
се чувства безгранична свобода,
прокрадва се по хребета мъглата
и слиза като бяла тишина.
От върховете, остри като пики,
в небето се забива мъдростта,
а облаците с раните привикват,
макар и да проронват по сълза.
Дърветата, като пера на птица,
потрепват на великата снага.
Честта на Планината, по войнишки,
те отстояват, въпреки дъжда. ...