И в мъртвия език на Планината

се чувства безгранична свобода,

прокрадва се по хребета мъглата

и слиза като бяла тишина.

От върховете, остри като пики,

в небето се забива мъдростта,

а облаците с раните привикват,

макар и да проронват по сълза.

Дърветата, като пера на птица,

потрепват на великата снага.

Честта на Планината, по войнишки,

те отстояват, въпреки дъжда.

Сякаш Планината оживява,

в преследване на главната си цел

и свободата си да отстоява,

тя просто се превръща във орел.

Политам на гърба ù към мечтата,

която е простор и красота,

към най-голямото богатство на земята

да имам безгранична свобода.