За Планината
И в мъртвия език на Планината
се чувства безгранична свобода,
прокрадва се по хребета мъглата
и слиза като бяла тишина.
От върховете, остри като пики,
в небето се забива мъдростта,
а облаците с раните привикват,
макар и да проронват по сълза.
Дърветата, като пера на птица,
потрепват на великата снага.
Честта на Планината, по войнишки,
те отстояват, въпреки дъжда.
Сякаш Планината оживява,
в преследване на главната си цел
и свободата си да отстоява,
тя просто се превръща във орел.
Политам на гърба ù към мечтата,
която е простор и красота,
към най-голямото богатство на земята
да имам безгранична свобода.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
