31 oct 2007, 10:55

ЗА ПОЕЗИЯТА

  Poesía
944 0 9

Тъгата в стих преобразявам,

а радостта си във усмивка,

затова “Не ме жалете”, казвам,

аз съм истинска щастливка.


Приятел верен е перото

и листа бял със редовете,

те освобождават ме от злото

и затова ви моля –

Не, недейте ме жалете!


Всяка буква, символ, знак –

от енергията ми са поели.

Като синци нареждам ги аз пак

и чрез тях душата ми сте вий прочели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!Чудесно е,кратки думи,но казващи истината.Аз поне съм съм човека от тихчетата,перото (фотоапарата) изразава чувствата ми,а знаците (цветовете) са попили енергията ми.
  • Браво!
  • Съхранявай и пази поетичната
    си същност, Инче! Отива ти!
  • Взаимно е приятелството ви с перото!Поздрав и от мен!
  • Благодаря ви, радвам се, че ви харесва Прегръдки от мен!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....