Тъгата в стих преобразявам,
а радостта си във усмивка,
затова “Не ме жалете”, казвам,
аз съм истинска щастливка.
Приятел верен е перото
и листа бял със редовете,
те освобождават ме от злото
и затова ви моля –
Не, недейте ме жалете!
Всяка буква, символ, знак –
от енергията ми са поели.
Като синци нареждам ги аз пак
и чрез тях душата ми сте вий прочели.
© Марина Стоянова Всички права запазени