tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1141
31.10.2007 г., 10:55 ч.

ЗА ПОЕЗИЯТА 

  Поезия
598 0 9

Тъгата в стих преобразявам,

а радостта си във усмивка,

затова “Не ме жалете”, казвам,

аз съм истинска щастливка.


Приятел верен е перото

и листа бял със редовете,

те освобождават ме от злото

и затова ви моля –

Не, недейте ме жалете!


Всяка буква, символ, знак –

от енергията ми са поели.

Като синци нареждам ги аз пак

и чрез тях душата ми сте вий прочели.

© Марина Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??