31.10.2007 г., 10:55

ЗА ПОЕЗИЯТА

945 0 9

Тъгата в стих преобразявам,

а радостта си във усмивка,

затова “Не ме жалете”, казвам,

аз съм истинска щастливка.


Приятел верен е перото

и листа бял със редовете,

те освобождават ме от злото

и затова ви моля –

Не, недейте ме жалете!


Всяка буква, символ, знак –

от енергията ми са поели.

Като синци нареждам ги аз пак

и чрез тях душата ми сте вий прочели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!Чудесно е,кратки думи,но казващи истината.Аз поне съм съм човека от тихчетата,перото (фотоапарата) изразава чувствата ми,а знаците (цветовете) са попили енергията ми.
  • Браво!
  • Съхранявай и пази поетичната
    си същност, Инче! Отива ти!
  • Взаимно е приятелството ви с перото!Поздрав и от мен!
  • Благодаря ви, радвам се, че ви харесва Прегръдки от мен!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...