31 окт. 2007 г., 10:55

ЗА ПОЕЗИЯТА

951 0 9

Тъгата в стих преобразявам,

а радостта си във усмивка,

затова “Не ме жалете”, казвам,

аз съм истинска щастливка.


Приятел верен е перото

и листа бял със редовете,

те освобождават ме от злото

и затова ви моля –

Не, недейте ме жалете!


Всяка буква, символ, знак –

от енергията ми са поели.

Като синци нареждам ги аз пак

и чрез тях душата ми сте вий прочели.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!Чудесно е,кратки думи,но казващи истината.Аз поне съм съм човека от тихчетата,перото (фотоапарата) изразава чувствата ми,а знаците (цветовете) са попили енергията ми.
  • Браво!
  • Съхранявай и пази поетичната
    си същност, Инче! Отива ти!
  • Взаимно е приятелството ви с перото!Поздрав и от мен!
  • Благодаря ви, радвам се, че ви харесва Прегръдки от мен!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...