Тъгата в стих преобразявам,
а радостта си във усмивка,
затова “Не ме жалете”, казвам,
аз съм истинска щастливка.
Приятел верен е перото
и листа бял със редовете,
те освобождават ме от злото
и затова ви моля –
Не, недейте ме жалете!
Всяка буква, символ, знак –
от енергията ми са поели.
Като синци нареждам ги аз пак
и чрез тях душата ми сте вий прочели.
© Марина Стоянова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прегръдки от мен!