Тъгата в стих преобразявам,
а радостта си във усмивка,
затова “Не ме жалете”, казвам,
аз съм истинска щастливка.
Приятел верен е перото
и листа бял със редовете,
те освобождават ме от злото
и затова ви моля –
Не, недейте ме жалете!
Всяка буква, символ, знак –
от енергията ми са поели.
Като синци нареждам ги аз пак
и чрез тях душата ми сте вий прочели.
© Марина Стоянова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прегръдки от мен!