Тъгата в стих преобразявам,
а радостта си във усмивка,
затова “Не ме жалете”, казвам,
аз съм истинска щастливка.
Приятел верен е перото
и листа бял със редовете,
те освобождават ме от злото
и затова ви моля –
Не, недейте ме жалете!
Всяка буква, символ, знак –
от енергията ми са поели.
Като синци нареждам ги аз пак
и чрез тях душата ми сте вий прочели.
© Марина Стоянова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прегръдки от мен!