18 may 2007, 10:38

За последно

  Poesía
1K 0 3

Недей да ме събличаш,
ако няма да ми даваш нищо,
ако ще гледаш само как боли
и всеки ден с усмивка ще разбиваш
бутилката в моите мечти.

Не ми доказвай колко си трагичен -
отдавна вече ти си лошото момче
и в тъмнината, неприлично разсъбличан,
ще разваляш нечие дете.

А когато твоят час настъпи,
от тебе всеки ще се отрече.
И загубил своя свят несъществуващ,
за последно ще се вкопчиш
в моето сърце.

Но някой ден ще се събудя
без цигари и без синини,
и ще се втурна да убивам всичко,
което си докосвал ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Обичаща Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "и ще се втурна да убивам всичко,
    което си докосвал ти." - ама че хубаво...
  • Тъжно е, макар да има доза оптимизъм ...

    Поздрав и усмивка.
  • Дано тези синини, не са това което си мисля!
    Хубав стих, поздрави!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...