May 18, 2007, 10:38 AM

За последно

  Poetry
1K 0 3

Недей да ме събличаш,
ако няма да ми даваш нищо,
ако ще гледаш само как боли
и всеки ден с усмивка ще разбиваш
бутилката в моите мечти.

Не ми доказвай колко си трагичен -
отдавна вече ти си лошото момче
и в тъмнината, неприлично разсъбличан,
ще разваляш нечие дете.

А когато твоят час настъпи,
от тебе всеки ще се отрече.
И загубил своя свят несъществуващ,
за последно ще се вкопчиш
в моето сърце.

Но някой ден ще се събудя
без цигари и без синини,
и ще се втурна да убивам всичко,
което си докосвал ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Обичаща All rights reserved.

Comments

Comments

  • "и ще се втурна да убивам всичко,
    което си докосвал ти." - ама че хубаво...
  • Тъжно е, макар да има доза оптимизъм ...

    Поздрав и усмивка.
  • Дано тези синини, не са това което си мисля!
    Хубав стих, поздрави!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...